Дружество на краеведите
Перник

Визитка:

Адрес: Перник, 2300, кв. Твърди ливади
бл. 44, вх. Б, ап. 11, ет. 1

Телефон/факс: 076/607535

e-mail: zahariev_pk@abv.bg

Дата на регистрация: 17 май 2000 г.

Регистрирана в: Частна полза

Изпълнителен директор (Управител):

Светозар Евтимов Захариев

Председател на УС (Настоятелството):

Николай Иванович Сивков

Брой щатни служители:

Няма щатни служители

Брой доброволци: 17

Цели на организацията:

1. Проучване и изследване на родния край

2. Културно-просветни творчески изяви

3. Публикации, насочени към
историческото наследство в региона

Целеви групи:

1. Краеведи

2. Родова памет

3. Съставители на план-указатели и
бизнес карти на селища

Сфери на дейност: Изкуство и култура,
Образование,Медии, Обмен на
информация, Научни изследвания,
Подпомагане развитието на икономиката

Тип на организацията: Оперативна

Географски обхват на дейността:Перник,
Регионален, Регион

Донори: Други

Организацията не извършва
спомагателна стопанска дейност

ГРАОВО И ГРАОВЦИ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ЦАНКО ЖИВКОВ

Константин Еленков

Константин Еленков Светозар Захариев

Винаги, когато съм писал за този наш автор, съм изтъквал неговата особена привързаност към Граово и граовци. Още първата му книга – “Мъже под земята” той разкри това свое предразположение.

Може да се каже, че благодарение на Цанко Живков и още няколко писатели и етнографи като Елена Огнянова и Симеон Мильов, Граово е не само регион, но и знак, синоним на человеческа характерология.Никой днес не може с по-голямо основание от Цанко да каже: аз познавам граовеца!– роден граовец, той не само е живял с граовци, не само им ял солта и попарата, но е погълнал много от дивотията и щуротиите им, от опърничавостта, по която някои ги бъркат с шопите. Той има и книга “Граовци”. Но и тя не е синтез, а по-скоро анализ; тя, заедно с останалите му книги, както и книгите на Елена Огнянова и Симеон Мильов, ще са главни източници за информация по темата “Граово и граовци”. Всеки от тия автори е надничал през своя прозорец, видял е неща, които други не са забелязали.

Цанко Живков е видял граовеца в трудни и критични моменти, но и в комични и нелепи ситуации. Селяни, миньори, работници и инженери, но още – учители, изследователи, учени-откриватели: граовци! Те са находчиви, но скромни до самооттричане; в същото време със собствено чувство за мярка и достойнство; граовецът може да те премята с думи, но накрая, ще ти признае, че те е лъгал, но ще го направи по негов си начин: с подигравка, но и със самоподигравка.

Цанко Живков успява с писанията си да внуши, че кукерите и миньорите не са единственият разпознавателен знак за Граово. Той успява да разкрие освен изключителното чувство за хумор на граовеца, но и неговия интелект, способността му да мисли технически и философски. Освен самобитен фолклор и знаяти,(бусинският Пикасо Петър Гигов), граовецът има и своите инженери и първооткриватели, първостепенни математици, физици, медици Граово и Трън са дали едни от най-самобитните учени на България: д-р Стамен Григоров (от-кривателят на бацилус булгарикус и на пеницилина!) акад. Саздо Иванов (физик, преподавател, първоосновател на телевизията в България) – за него пише Росица Петричева, съпруга на Ц.Живков и дъщеря на преводача на най-пълния превод на “Евгений Онегин”…

Едно малко Брезнишко село – Конска – имаше пет професори! Един от тях – астрофизикът Георги Аспарухов, друг – Кръстьо Горанов – философ и културолог от световна класа…Граово и Трън са дали много колоритни певци и певици: Гюрга Пинджурова и Павел Сираков, Радка Алексова и Олга Борисова Гуна Иванова и братя Виденови; поети и писатели с о с о б е н а нагласа, сатирици като Светослав Минков и Добри Жотев …Коста Павлов и Иван Карик… Евгени Кузманов и Борис Христов, Димитър Инкьов и Васил Джерекаров…братята Дамян Бегунов и Петко Асенов.

- - -

Цанко Живков и граовци – тема, достойна за цяло изследване…Още като миньор, той взима първите уроци на живота от граовци. Там, под земята, той ще открие и добрите, и лошите им черти. Едните въздига в култ, за другите говори с умиление… Граовци, пише някъде, се разкриват най-вече в езика, в цветистия и изпълнен с хумор и закачки език. Голица – що за дума е това! Какво изразява тя? Подигравка или съчувствие? Или – и двете? Голица – това е човекът без нищо, гола водица, казват за нещото-нищо. Но голица – това е цялата способност за милост. Тая дума, така силно е впечатлила нашия автор, че той я разисква с нескрито умиление… Да, тъкмо в умилението се крие дълбокия смисъл на тая дума; има и снизхождение, но повече е милостта, съчувствието и неприсъщата за граовеца нежност.

В мината, дълбоко под земята, Цанко ще открие тая светла способност на граовеца да се смее и весели, да се надсмива и подиграва над всичко. Дори над собствената си мъка и несгода. Ето откъс от записките му “Мъже под земята”:

“Тежка смяна е нощната. Колкото и да си спал през деня, през нощта, особено в рудничния мрак, пак ти се спи. И слушам разговор в сумрака около себе си:

И ти ли с акъл че ми се хвалиш, бе, щом посред нощ си тука. Кокошката, каде има глава колко орех, па си е легнала да спи, а ти си се дигнал през девет села, да си блъскаш зъркелите у руднико…” Пешо шинара се имаше за най-загубен сред загубените: “ На стоте- сто и педесет процента сме загубени ние, миньорите. Щом и умрелите са по-горе от нас!”

Да, но поетът Иван Карик ще “извади” от тия “сто метра” едно от най-хубавите си стихотворения! А и Драго циганина е на противоположното мнение: ”Я да съм министър, че издадем заповед: който срещне миньор, капа да му стури.(свали) . А кой не свали – него да го пратат у руднико…”

А историята с “брадатия пробой”? Ц.Живковите книги – от “Мъже под земята” през “Граовци” – до “Пернишки тетрадки” са една енциклопедия на пернишкия, разбирай граовския дух и характерОт тях, както от книгите на Е. Огнянова и С.Мильов, на И. Гюров и Св.Захариев бъдещият гражданин на Перник ще може да вади безценни заключения и информация.

Безценни са и езиковите обрати и конструкции на граовци. Те изразяват обик-новени неща по един необикновено икономичен и ефектен начин: “И я не знам как е, ама и така не е!” е скептичният девиз на граовеца. Такива са, общо взето, “дедукциите” и на трънчанина: “Мръва гад, па и оно преплита ноге!”, което ще рече: мъничко човече, па и то се мъчи да ходи… “Преведено” обаче, то губи първичната сила и свежест, губи от енергията на словото, концентрирана в по-сбит “материал”. Може би отиваме твърде далече, но то е като при “разбиването на атома – едва тогава и разбираш силата и динамиката на енергията, която дотогава е била скрита в него.

В центъра на един очерк е “голицата” – този път с пълно етно-етимологиче-ско обяснение: голица, като първо значение: овча или ярешка кожа, от която е свалена вълната; второ, добиче, чиято кожа се е измитила от търкане и работа.

За второто, истинско значение – вече стана дума, но има и едно трето, достъпно само за граовци: голица, това е човек, който, освен труд няма какво да даде на живота. Всъщност има – и то е самият живот! Ето заключението на Ц. Живков:

“Най-издръжливият и нужен сорт хора, които с труда си поддържат огъня на живота” … Сорт ли? Да, граовец – това е сорт човек; порода – граовец … . От баба Магдена до Иванчо тракториста …

Граово – това е все пак и регион, един регион, обособен между Голо бърдо (и то “голица”!) Радомир и Брезник, та па и Перник. Не случайно тук се пръква и “червеното семенце “ на комунизма. Тук е и най-голямата обща гробница, край Радомир, близо до Червена могила. Какво съчетание, наистина, с убогост, теснота и – светлина, простор, Вазов пише: “Глух и убог е тоя Раденбург (т.е. Радомир, б.а.). Кални и криви улици, вехти хора, провинциални типове…” Естествено, Ц.Живков протестира, протестира с цялата си душа и сърце. Така както впрочем отхвърля и несправедливите (всъщност от прибързаност и поради краткостта на престоя му в Трънско и Брезнишко) обобщения на Иречек относно характера и душевността на трънчани и граовци. Тук именно Ц.Живков прави и едно народоведско откритие относно характера на тия две разклонения на граовци: “Трънчани са по-открити, по-ведри и ясни хора, като бистрите води на Ерма, като чистите небеса и прозрачния въздух над невисоките им зелени и романтични планини… А граовци, макар и да живеят в съседство и наглед да са досущ като трънчани, са много различни от тях, затворени, недоверчиви…Не можеш лесно да проникнеш в душата им…”

Напоследък се смесват понятията шоп и граовец, шопско и граовско. Че имат общи черти, е безспорно, но то не дава основание за равенство. До голяма степен това е и за трънчани, радомирци и пр. Но – в името на общността – бива!

Самобитният фолклор, оригиналните танци и носии – всичко това уж е проучвано, описвано и рисувано, но все така остава нещо недоизяснено, недоизказано. Остава най-голямата загадка: народът трънски и граовски като устоял на векове робство и асимилации – става сам притегателна сила за бежанци от други крайща на България…И не само в трудните години на робство, но и в “новите”, социалистически времена…А днес? Днес, във времето на всякакви интеграции, настъпи тотално дезинтегриране, разобщаване и фактически съсипване на тия прекрасни места и хора, оцелявали векове, удържали вяра и род. Знаете ли, че манастирите и църквите ни са по-ранни и по-съхранени от ония във вътрешността на страната?*/ Крайщето днес е символ на българското. Така – без да изпадаме в местен патриотизъм, трябва да изискаме признанието на прототипа и породата граовски като особен тип българин…

Константин Еленков

-----------------------.

*/ Виж книгата на Зденка Тодорова “Светилища, разделени с граница”.

-------------

Ако се погледне исторически, нашите царе – от Борис І насам са осеяли с църкви и манастири именно тия места – от Охрид (с манастира “Св.Наум” и всички църкви и манастири там, та до Земен “Свети Йоан Богослов” и Трън (“Св.Архангел Михаил”, “Света Петка”, “Погановският манастир”), като да са знаели, че трябва да се очертае преди всичко духовната граница!

Study of local lore society - Pernik

Address of the organization: Pernik 2300,
kv. Tvardi livadi, bl. 44, entr. B, ap. 11

Phone/fax: +359 76/607535

e-mail: zahariev_pk@abv.bg

Registration date: 17.05.2000

Registered in favour of: Private

Executive director:

Svetozar Eftimov Zahariev

Chair of Board of Directors:

Nikolai Ivanovich Sivkov

Number of staff: None

Number of volunteers: 17

Main goals

1. Study and research of the
native land

2. Cultural and enlightenment
actions

3. Publications of the region
historical heritage

Target groups

1. Student of local lore

2. Generation memory

3. Writers of the settlements guides
and business maps

Spheres: Art and culture, Education, Media,
Information sharing, Scientific research,
Economic development support

Kind of the organization: Operating non grants

Geographical area of activities: Regional,
Region, Pernik

Donors: Others

The organization does not develop
any enterprise activity to support itself

ПЕРНИК - МОЯТ

Ти нямаш славата на Троя,

На вечен Рим и на Багдат.

Сред хилядите - ти си моя

Един-единствен, роден град.

Тук не за хубава Елена

Воюва българския лъв -

А за да бъде защитена

Честта на българската кръв.

На две разсечен от реката

Плещи по склонове опрял -

Израсна ти от черно злато

И слънчев разтопен метал.

Аз всичко свое ти отдадох

С любов и чистност, с мъжки труд -

Трудът на гордата си младост,

Плодът на зрелия си дух.

Ще си останем с тебе верни

Дори един от друг далек.

Ти ще пребъдеш, роден Перник

От нине, присто и навек.

Христо Христов - Крапер